20 июл. 2007 г., 09:09

Писмо по вятъра

719 0 8
Ти си писал писмо, без подател,
и по вятъра си го пратил.
Той в косите ми спря се и ми даде писмото.
И тихо прошепна: "От близък приятел!"

Колко мило! И колко трогателно!
Как се зарадвах!
И с треперещи пръсти плика разпечатах...

Малък плик, със сърце вместо марка
и целувка вместо подател.

Бавно листа разгръщам,
и жадна, впивам устни в думите хладни.
Да отпия от тях,
че пресъхна устата от чакане...

Всеки ред препрочитам отново -
по два пъти, да открия най-милото в него.
А сърцето припряно тръпне в очакване.

Колко мили слова! И трогателни!
Всяка дума в сълза се превръща...
Всяка дума е тръпка и радостен спазъм.

Заплаках!

Не от болка, от умиление!
По тебе, приятелю,
защото в него разголваш душата си...

Защото толкова дълго го чаках...
туй писмо, в плик - без подател.

20. 07. 2007

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нели Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ранима душа имаш. Не я крий зад маската на грубостта, не печелиш от това!!!!!!!!!!!!
  • много хубав стих!
  • Браво,мила!
    Нели,много хубав стих си сътворила!
    Поздрав!
  • съгласна съм с мнението на Таня, откровеността буди откровеност.А пристигането на нещо така чакано...носи толкова радост!Поздрав за стиха ти Нели.
  • Браво, Нели!
    Много хубав стих!

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...