20 июл. 2007 г., 09:09

Писмо по вятъра

725 0 8
Ти си писал писмо, без подател,
и по вятъра си го пратил.
Той в косите ми спря се и ми даде писмото.
И тихо прошепна: "От близък приятел!"

Колко мило! И колко трогателно!
Как се зарадвах!
И с треперещи пръсти плика разпечатах...

Малък плик, със сърце вместо марка
и целувка вместо подател.

Бавно листа разгръщам,
и жадна, впивам устни в думите хладни.
Да отпия от тях,
че пресъхна устата от чакане...

Всеки ред препрочитам отново -
по два пъти, да открия най-милото в него.
А сърцето припряно тръпне в очакване.

Колко мили слова! И трогателни!
Всяка дума в сълза се превръща...
Всяка дума е тръпка и радостен спазъм.

Заплаках!

Не от болка, от умиление!
По тебе, приятелю,
защото в него разголваш душата си...

Защото толкова дълго го чаках...
туй писмо, в плик - без подател.

20. 07. 2007

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нели Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ранима душа имаш. Не я крий зад маската на грубостта, не печелиш от това!!!!!!!!!!!!
  • много хубав стих!
  • Браво,мила!
    Нели,много хубав стих си сътворила!
    Поздрав!
  • съгласна съм с мнението на Таня, откровеността буди откровеност.А пристигането на нещо така чакано...носи толкова радост!Поздрав за стиха ти Нели.
  • Браво, Нели!
    Много хубав стих!

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...