Писмо по вятъра
Ти си писал писмо, без подател,
и по вятъра си го пратил.
Той в косите ми спря се и ми даде писмото.
И тихо прошепна: "От близък приятел!"
Колко мило! И колко трогателно!
Как се зарадвах!
И с треперещи пръсти плика разпечатах...
Малък плик, със сърце вместо марка
и целувка вместо подател.
Бавно листа разгръщам,
и жадна, впивам устни в думите хладни.
Да отпия от тях,
че пресъхна устата от чакане...
Всеки ред препрочитам отново -
по два пъти, да открия най-милото в него.
А сърцето припряно тръпне в очакване.
Колко мили слова! И трогателни!
Всяка дума в сълза се превръща...
Всяка дума е тръпка и радостен спазъм.
Заплаках!
Не от болка, от умиление!
По тебе, приятелю,
защото в него разголваш душата си...
Защото толкова дълго го чаках...
туй писмо, в плик - без подател.
20. 07. 2007
и по вятъра си го пратил.
Той в косите ми спря се и ми даде писмото.
И тихо прошепна: "От близък приятел!"
Колко мило! И колко трогателно!
Как се зарадвах!
И с треперещи пръсти плика разпечатах...
Малък плик, със сърце вместо марка
и целувка вместо подател.
Бавно листа разгръщам,
и жадна, впивам устни в думите хладни.
Да отпия от тях,
че пресъхна устата от чакане...
Всеки ред препрочитам отново -
по два пъти, да открия най-милото в него.
А сърцето припряно тръпне в очакване.
Колко мили слова! И трогателни!
Всяка дума в сълза се превръща...
Всяка дума е тръпка и радостен спазъм.
Заплаках!
Не от болка, от умиление!
По тебе, приятелю,
защото в него разголваш душата си...
Защото толкова дълго го чаках...
туй писмо, в плик - без подател.
20. 07. 2007
© Нели All rights reserved.
