20.07.2007 г., 9:09

Писмо по вятъра

717 0 8
Ти си писал писмо, без подател,
и по вятъра си го пратил.
Той в косите ми спря се и ми даде писмото.
И тихо прошепна: "От близък приятел!"

Колко мило! И колко трогателно!
Как се зарадвах!
И с треперещи пръсти плика разпечатах...

Малък плик, със сърце вместо марка
и целувка вместо подател.

Бавно листа разгръщам,
и жадна, впивам устни в думите хладни.
Да отпия от тях,
че пресъхна устата от чакане...

Всеки ред препрочитам отново -
по два пъти, да открия най-милото в него.
А сърцето припряно тръпне в очакване.

Колко мили слова! И трогателни!
Всяка дума в сълза се превръща...
Всяка дума е тръпка и радостен спазъм.

Заплаках!

Не от болка, от умиление!
По тебе, приятелю,
защото в него разголваш душата си...

Защото толкова дълго го чаках...
туй писмо, в плик - без подател.

20. 07. 2007

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нели Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ранима душа имаш. Не я крий зад маската на грубостта, не печелиш от това!!!!!!!!!!!!
  • много хубав стих!
  • Браво,мила!
    Нели,много хубав стих си сътворила!
    Поздрав!
  • съгласна съм с мнението на Таня, откровеността буди откровеност.А пристигането на нещо така чакано...носи толкова радост!Поздрав за стиха ти Нели.
  • Браво, Нели!
    Много хубав стих!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...