20 ago 2011, 14:44

Писмо в бутилка

  Poesía
648 0 2

Луната изгря,

облиза морето

закачливо с лъчи...

 

Царува нощта,

а на небето

блещукат звезди...

 

Безлюден бряг-

                       тишина.

 

Самотен моряк

                      и сълза...

 

 

Лодка

       безпътно,

                      повятърно

                                  поклаща се

самотно,

           тъжно,

                 нанякъде...

 

... а в нея бутилка,

         вътре  писмо

                     написано,

много мъка

                и любов

                    там  са описани...

 

... разкаяние,

   желание -

  копнежни

  надежди...

 

... и всичко това,

дали ще стигне

                    до там?!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Богдана Маринова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...