Луната изгря,
облиза морето
закачливо с лъчи...
Царува нощта,
а на небето
блещукат звезди...
Безлюден бряг-
тишина.
Самотен моряк
и сълза...
Лодка
безпътно,
повятърно
поклаща се
самотно,
тъжно,
нанякъде...
... а в нея бутилка,
вътре писмо
написано,
много мъка
и любов
там са описани...
... разкаяние,
желание -
копнежни
надежди...
... и всичко това,
дали ще стигне
до там?!
© Богдана Маринова Todos los derechos reservados