Луната изгря,
облиза морето
закачливо с лъчи...
Царува нощта,
а на небето
блещукат звезди...
Безлюден бряг-
тишина.
Самотен моряк
и сълза...
Лодка
безпътно,
повятърно
поклаща се
самотно,
тъжно,
нанякъде...
... а в нея бутилка,
вътре писмо
написано,
много мъка
и любов
там са описани...
... разкаяние,
желание -
копнежни
надежди...
... и всичко това,
дали ще стигне
до там?!
© Богдана Маринова All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
!