Луната изгря,
облиза морето
закачливо с лъчи...
Царува нощта,
а на небето
блещукат звезди...
Безлюден бряг-
тишина.
Самотен моряк
и сълза...
Лодка
безпътно,
повятърно
поклаща се
самотно,
тъжно,
нанякъде...
... а в нея бутилка,
вътре писмо
написано,
много мъка
и любов
там са описани...
... разкаяние,
желание -
копнежни
надежди...
... и всичко това,
дали ще стигне
до там?!
© Богдана Маринова All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
!