bardluna (Геновева Цандева) bardluna (Геновева Цандева)
7 91
4 dic 2008, 9:16

Писък на душа

836 0 2

ПИСЪК НА ДУША

                       На зографа Емануил

 

Душата ми в иконите остана,

зазидана във твоя храм, зографе.

Как ще живея отсега нататък...

И лута се сънят ми. И ограбени,

очите ми потъват във тревога.

След толкова години се пробудих.

Молитвено те преоткривам в Бога

и всичко друго смисъла си губи...

Една невидима вълна ме вдига

и вместо песен в мен се ражда писък,

че всяка глътка е била магия.

Как искам да я разваля. Не искам...

И в мен отново скитница смирена

кръста си панически понася.

Ти чу ли, славеи извиват трели.

Това не са ли притчи на монаси,

че съм била, и съм, и ще ме има,

на твоя храм стените ще руша,

ще се изгубвам и ще се намирам...

А ти рисувай... писък на душа.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Геновева Цандева Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • bardluna (Геновева Цандева)
    bardluna (Геновева Цандева)
    Благодаря ви за коментарите! Това стихотворение има невероятна предистория.Пях цяла нощ в Мощанската къща след бардфеста в Благоевград и изведнъж просто онемях.Един мъж, който ме беше слушал през цялото време, ми предложи чаша билков чай. Само час по-късно гласът ми се възстанови, все едно, че нищо не ми беше ставало.Оказа се, че това е един невероятно талантлив зограф.По-късно разбарх, че чаят е бил подсладен с мед, престоял до иконата на Св.Панталеймон в църквата"Св.Богородица", чиито икони той е реставрираше по това време.След като се прибрах в Пловдив, тези стихове просто се изляха на един дъх, нито дума не съм редактирала.
  • Laska (Ласка Александрова)
    Laska (Ласка Александрова)
    "А ти рисувай... писък на душа."

    Поздрав!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0