bardluna (Геновева Цандева) bardluna (Геновева Цандева)
7 91
4 dic 2008, 9:16

Писък на душа

831 0 2

ПИСЪК НА ДУША

                       На зографа Емануил

 

Душата ми в иконите остана,

зазидана във твоя храм, зографе.

Как ще живея отсега нататък...

И лута се сънят ми. И ограбени,

очите ми потъват във тревога.

След толкова години се пробудих.

Молитвено те преоткривам в Бога

и всичко друго смисъла си губи...

Една невидима вълна ме вдига

и вместо песен в мен се ражда писък,

че всяка глътка е била магия.

Как искам да я разваля. Не искам...

И в мен отново скитница смирена

кръста си панически понася.

Ти чу ли, славеи извиват трели.

Това не са ли притчи на монаси,

че съм била, и съм, и ще ме има,

на твоя храм стените ще руша,

ще се изгубвам и ще се намирам...

А ти рисувай... писък на душа.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Геновева Цандева Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • bardluna (Геновева Цандева)
    bardluna (Геновева Цандева)
    Благодаря ви за коментарите! Това стихотворение има невероятна предистория.Пях цяла нощ в Мощанската къща след бардфеста в Благоевград и изведнъж просто онемях.Един мъж, който ме беше слушал през цялото време, ми предложи чаша билков чай. Само час по-късно гласът ми се възстанови, все едно, че нищо не ми беше ставало.Оказа се, че това е един невероятно талантлив зограф.По-късно разбарх, че чаят е бил подсладен с мед, престоял до иконата на Св.Панталеймон в църквата"Св.Богородица", чиито икони той е реставрираше по това време.След като се прибрах в Пловдив, тези стихове просто се изляха на един дъх, нито дума не съм редактирала.
  • Laska (Ласка Александрова)
    Laska (Ласка Александрова)
    "А ти рисувай... писък на душа."

    Поздрав!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0