bardluna (Геновева Цандева) bardluna (Геновева Цандева)
7 91
Dec 4, 2008, 9:16 AM

Писък на душа

  Poetry » Love
828 0 2

ПИСЪК НА ДУША

                       На зографа Емануил

 

Душата ми в иконите остана,

зазидана във твоя храм, зографе.

Как ще живея отсега нататък...

И лута се сънят ми. И ограбени,

очите ми потъват във тревога.

След толкова години се пробудих.

Молитвено те преоткривам в Бога

и всичко друго смисъла си губи...

Една невидима вълна ме вдига

и вместо песен в мен се ражда писък,

че всяка глътка е била магия.

Как искам да я разваля. Не искам...

И в мен отново скитница смирена

кръста си панически понася.

Ти чу ли, славеи извиват трели.

Това не са ли притчи на монаси,

че съм била, и съм, и ще ме има,

на твоя храм стените ще руша,

ще се изгубвам и ще се намирам...

А ти рисувай... писък на душа.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Геновева Цандева All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • bardluna (Геновева Цандева)
    bardluna (Геновева Цандева)
    Благодаря ви за коментарите! Това стихотворение има невероятна предистория.Пях цяла нощ в Мощанската къща след бардфеста в Благоевград и изведнъж просто онемях.Един мъж, който ме беше слушал през цялото време, ми предложи чаша билков чай. Само час по-късно гласът ми се възстанови, все едно, че нищо не ми беше ставало.Оказа се, че това е един невероятно талантлив зограф.По-късно разбарх, че чаят е бил подсладен с мед, престоял до иконата на Св.Панталеймон в църквата"Св.Богородица", чиито икони той е реставрираше по това време.След като се прибрах в Пловдив, тези стихове просто се изляха на един дъх, нито дума не съм редактирала.
  • Laska (Ласка Александрова)
    Laska (Ласка Александрова)
    "А ти рисувай... писък на душа."

    Поздрав!

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0