Писък на душа
ПИСЪК НА ДУША
На зографа Емануил
Душата ми в иконите остана,
зазидана във твоя храм, зографе.
Как ще живея отсега нататък...
И лута се сънят ми. И ограбени,
очите ми потъват във тревога.
След толкова години се пробудих.
Молитвено те преоткривам в Бога
и всичко друго смисъла си губи...
Една невидима вълна ме вдига
и вместо песен в мен се ражда писък,
че всяка глътка е била магия.
Как искам да я разваля. Не искам...
И в мен отново скитница смирена
кръста си панически понася.
Ти чу ли, славеи извиват трели.
Това не са ли притчи на монаси,
че съм била, и съм, и ще ме има,
на твоя храм стените ще руша,
ще се изгубвам и ще се намирам...
А ти рисувай... писък на душа.
© Геновева Цандева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря ви за коментарите! Това стихотворение има невероятна предистория.Пях цяла нощ в Мощанската къща след бардфеста в Благоевград и изведнъж просто онемях.Един мъж, който ме беше слушал през цялото време, ми предложи чаша билков чай. Само час по-късно гласът ми се възстанови, все едно, че нищо не ми беше ставало.Оказа се, че това е един невероятно талантлив зограф.По-късно разбарх, че чаят е бил подсладен с мед, престоял до иконата на Св.Панталеймон в църквата"Св.Богородица", чиито икони той е реставрираше по това време.След като се прибрах в Пловдив, тези стихове просто се изляха на един дъх, нито дума не съм редактирала.
-
"А ти рисувай... писък на душа."
Поздрав!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
