bardluna (Геновева Цандева)
7 91

4 дек. 2008 г., 09:16

Писък на душа

Поэзия » Любовная

834 0 2

ПИСЪК НА ДУША

На зографа Емануил

Душата ми в иконите остана,

зазидана във твоя храм, зографе.

Как ще живея отсега нататък...

И лута се сънят ми. И ограбени,

очите ми потъват във тревога.

След толкова години се пробудих.

Молитвено те преоткривам в Бога

и всичко друго смисъла си губи...

Една невидима вълна ме вдига

и вместо песен в мен се ражда писък,

че всяка глътка е била магия.

Как искам да я разваля. Не искам...

И в мен отново скитница смирена

кръста си панически понася.

Ти чу ли, славеи извиват трели.

Това не са ли притчи на монаси,

че съм била, и съм, и ще ме има,

на твоя храм стените ще руша,

ще се изгубвам и ще се намирам...

А ти рисувай... писък на душа.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

bardluna (Геновева Цандева)

Благодаря ви за коментарите! Това стихотворение има невероятна предистория.Пях цяла нощ в Мощанската къща след бардфеста в Благоевград и изведнъж просто онемях.Един мъж, който ме беше слушал през цялото време, ми предложи чаша билков чай. Само час по-късно гласът ми се възстанови, все едно, че нищо не ми беше ставало.Оказа се, че това е един невероятно талантлив зограф.По-късно разбарх, че чаят е бил подсладен с мед, престоял до иконата на Св.Панталеймон в църквата"Св.Богородица", чиито икони той е реставрираше по това време.След като се прибрах в Пловдив, тези стихове просто се изляха на един дъх, нито дума не съм редактирала.

2008-12-11T10:27:03+02:00
Laska (Ласка Александрова)

"А ти рисувай... писък на душа."

Поздрав!

2008-12-04T14:42:10+02:00

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поэзия 5K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поэзия 5.6K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Поэзия 4.3K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поэзия 4.2K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...