Питам душата си

12 jul 2017, 8:57

Poesía » De amor

592 0 1

Питам луната,

вижда ли твоите стъпки

по мокрия пясък.

Вижда ли как махаш с ръка,

щом чуеш на чайките крясък.

Питам морската вода,

кожата ти на какво ухае.

Държиш ли нечия ръка,

или самичък си мечтаеш.

Питам земята,

ще обърне ли твоите стъпки ,

та пак да се върнеш при мен.

Защото очите ми сълзи изгарят

и не виждам нощ ли е

или е ден.

Питам душата си.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

anabel7 (Албена Димитрова)

2017-07-12T16:14:07+03:00

Хареса ми, Лили! Поздрави!