Питам луната,
вижда ли твоите стъпки
по мокрия пясък.
Вижда ли как махаш с ръка,
щом чуеш на чайките крясък.
Питам морската вода,
кожата ти на какво ухае.
Държиш ли нечия ръка,
или самичък си мечтаеш.
Питам земята,
ще обърне ли твоите стъпки ,
та пак да се върнеш при мен.
Защото очите ми сълзи изгарят
и не виждам нощ ли е
или е ден.
Питам душата си.
© Лиляна Стаматова All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
