Питам луната,
вижда ли твоите стъпки
по мокрия пясък.
Вижда ли как махаш с ръка,
щом чуеш на чайките крясък.
Питам морската вода,
кожата ти на какво ухае.
Държиш ли нечия ръка,
или самичък си мечтаеш.
Питам земята,
ще обърне ли твоите стъпки ,
та пак да се върнеш при мен.
Защото очите ми сълзи изгарят
и не виждам нощ ли е
или е ден.
Питам душата си.
© Лиляна Стаматова All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
