12 июл. 2017 г., 08:57

Питам душата си 

  Поэзия » Любовная
589 0 1

Питам луната,

вижда ли твоите стъпки

по мокрия пясък.

Вижда ли как махаш с ръка,

щом чуеш на чайките крясък.

Питам морската вода,

кожата ти на какво ухае.

Държиш ли нечия ръка,

или самичък си мечтаеш.

Питам земята,

ще обърне ли твоите стъпки ,

та пак да се върнеш при мен.

Защото очите ми сълзи изгарят

и не виждам нощ ли е

или е ден.

Питам душата си.

© Лиляна Стаматова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??