Питам душата си
Питам луната,
вижда ли твоите стъпки
по мокрия пясък.
Вижда ли как махаш с ръка,
щом чуеш на чайките крясък.
Питам морската вода,
кожата ти на какво ухае.
Държиш ли нечия ръка,
или самичък си мечтаеш.
Питам земята,
ще обърне ли твоите стъпки ,
та пак да се върнеш при мен.
Защото очите ми сълзи изгарят
и не виждам нощ ли е
или е ден.
Питам душата си.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лиляна Стаматова Всички права запазени
