Питаш ме
Питаш ме:
днес как съм,
както вчера и много седмици преди това.
Какво ли правя?
Седя и пиша
и мисля си за теб
и за градината с хилядите рози.
Да се похваля с нещо,
няма със какво!
Животът ми е монотонна леност,
отдавна съм загубил тръпката от него,
сега остана ми
единствено...
загледан в нощното небе,
четящ любимата си книга,
аз виждам само всепоглъщащата тишина,
която безвъзвратно ме обзема.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Красимир Димитров Todos los derechos reservados
