7 dic 2008, 23:07

Питаш ме 

  Poesía » Otra
617 0 1

Питаш ме:
днес как съм,
както вчера и много седмици преди това.
Какво ли правя?
Седя и пиша
и мисля си за теб
и за градината с хилядите рози.
Да се похваля с нещо,
няма със какво!
Животът ми е монотонна леност,
отдавна съм загубил тръпката от него,
сега остана ми
единствено...
загледан в нощното небе,
четящ любимата си книга,
аз виждам само всепоглъщащата тишина,

която безвъзвратно ме обзема.

© Красимир Димитров Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??