Питаш ме
Питаш ме:
днес как съм,
както вчера и много седмици преди това.
Какво ли правя?
Седя и пиша
и мисля си за теб
и за градината с хилядите рози.
Да се похваля с нещо,
няма със какво!
Животът ми е монотонна леност,
отдавна съм загубил тръпката от него,
сега остана ми
единствено...
загледан в нощното небе,
четящ любимата си книга,
аз виждам само всепоглъщащата тишина,
която безвъзвратно ме обзема.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимир Димитров Всички права запазени
