Питаш ме:
днес как съм,
както вчера и много седмици преди това.
Какво ли правя?
Седя и пиша
и мисля си за теб
и за градината с хилядите рози.
Да се похваля с нещо,
няма със какво!
Животът ми е монотонна леност,
отдавна съм загубил тръпката от него,
сега остана ми
единствено...
загледан в нощното небе,
четящ любимата си книга,
аз виждам само всепоглъщащата тишина,
която безвъзвратно ме обзема.
© Красимир Димитров All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
