25 abr 2019, 12:15

Pиторично

  Poesía » Otra
972 12 14

Мечтите си простирам върху жиците,
дано излъжат някоя пчела.
С меда изпросен храня сутрин птиците,
дано дарят ми мънички крила.

 

Не мога да политна, твърде тежки са,
оковите на смъртния ми ден.
Притворно лъжат: Греховете, грешки са,
но земният ти дълг не е платен.

 

Знам грешно отговарям, все от бързане,
на риторично-простият въпрос.
Къде отиват лудите, за връзване?
Дали възкръсват те, като Христос?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря, Павли!
  • „Лудите, лудите – те да са живи!” (Мунчо; „Под игото”; великият Иван Вазов) Лудостта е състояние на духа. Много особено състояние. Не всеки познава лудостта, не всеки се е срещал с нея. Лудите обаче са нужни на всяко общество. Така, както човекът се нуждае от развитие. Свободният човешки дух следва своите пориви независимо от обстятелствата, независимо от страховете и инертността. Лудите са тези, които променят нашия свят, защото те познават единствено искрената вяра в истината. Лудите увличат, вдъхновяват, променят, разрушават и пак създават. Извисяването на човешкия дух е немислимо без доза „лудост”. Светът всеки ден се променя заради един луд. Един луд, който последвайки свeтлината на своите копнежи, е придобил смелостта да извърши нещо, да остави следа. И да създаде своя свят.
  • Благодаря, Иржи!
  • Ако не зададе тоя въпрос,Наде,хич нямаше да се сетя,а сега и аз се питам...Неизчерпаема си!
  • Благодаря, Калина!

Не е лудост 🇧🇬

Мойта лудост е тиха и скромна.
Няма възраст. Модерна, без пол.
Не е буря и бездна огромна.
Няма граници. Без бандерол.
Мойта лудост избива до лудост ...
670 4 7

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...