Pиторично
Мечтите си простирам върху жиците,
дано излъжат някоя пчела.
С меда изпросен храня сутрин птиците,
дано дарят ми мънички крила.
Не мога да политна, твърде тежки са,
оковите на смъртния ми ден.
Притворно лъжат: Греховете, грешки са,
но земният ти дълг не е платен.
Знам грешно отговарям, все от бързане,
на риторично-простият въпрос.
Къде отиват лудите, за връзване?
Дали възкръсват те, като Христос?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
