25 апр. 2019 г., 12:15

Pиторично 

  Поэзия » Другая
765 12 14

Мечтите си простирам върху жиците,
дано излъжат някоя пчела.
С меда изпросен храня сутрин птиците,
дано дарят ми мънички крила.

 

Не мога да политна, твърде тежки са,
оковите на смъртния ми ден.
Притворно лъжат: Греховете, грешки са,
но земният ти дълг не е платен.

 

Знам грешно отговарям, все от бързане,
на риторично-простият въпрос.
Къде отиват лудите, за връзване?
Дали възкръсват те, като Христос?

© Надежда Ангелова Все права защищены

Мойта лудост е тиха и скромна.
Няма възраст. Модерна, без пол.
Не е буря и бездна огромна.
Няма граници. Без бандерол.
Мойта лудост избива до лудост ...
  486 
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря, Павли!
  • „Лудите, лудите – те да са живи!” (Мунчо; „Под игото”; великият Иван Вазов) Лудостта е състояние на духа. Много особено състояние. Не всеки познава лудостта, не всеки се е срещал с нея. Лудите обаче са нужни на всяко общество. Така, както човекът се нуждае от развитие. Свободният човешки дух следва своите пориви независимо от обстятелствата, независимо от страховете и инертността. Лудите са тези, които променят нашия свят, защото те познават единствено искрената вяра в истината. Лудите увличат, вдъхновяват, променят, разрушават и пак създават. Извисяването на човешкия дух е немислимо без доза „лудост”. Светът всеки ден се променя заради един луд. Един луд, който последвайки свeтлината на своите копнежи, е придобил смелостта да извърши нещо, да остави следа. И да създаде своя свят.
  • Благодаря, Иржи!
  • Ако не зададе тоя въпрос,Наде,хич нямаше да се сетя,а сега и аз се питам...Неизчерпаема си!
  • Благодаря, Калина!
  • Добър въпрос, Наде! Браво!
  • Светли Великденски празници, приятели!
  • Светли Великденски празници!
  • Светли празници ви желая, приятели!
  • Надя,не знам дали възкръсват но със сигурност те променят света.
    Хубав стих!Поздравление!
  • Цветя ли са мечтите или птици
    оковите мълчат и досега.
    Привързваме ги неумело с щипци
    към вятърните жици на света.

    Харесах, Надя. Образно и размислящо, както винаги.
  • Много хубаво.
  • Прекрасно е, Наде! Ще ти отговоря с един мой стих
    Какво е лудостта, освен стаена,
    сред мислите ни лепкава смола.
    Материя в душите наслоена,
    от шлаката на земната съдба!
  • Много твое стихотворение, Наде!
Предложения
: ??:??