Apr 25, 2019, 12:15 PM

Pиторично

Poetry » Other

966 12 14

Мечтите си простирам върху жиците,
дано излъжат някоя пчела.
С меда изпросен храня сутрин птиците,
дано дарят ми мънички крила.

Не мога да политна, твърде тежки са,
оковите на смъртния ми ден.
Притворно лъжат: Греховете, грешки са,
но земният ти дълг не е платен.

Знам грешно отговарям, все от бързане,
на риторично-простият въпрос.
Къде отиват лудите, за връзване?
Дали възкръсват те, като Христос?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Patrizzia (Надежда Ангелова)

Благодаря, Павли!

2019-06-01T10:56:03+03:00
pavli (Павлина Петрова)

„Лудите, лудите – те да са живи!” (Мунчо; „Под игото”; великият Иван Вазов) Лудостта е състояние на духа. Много особено състояние. Не всеки познава лудостта, не всеки се е срещал с нея. Лудите обаче са нужни на всяко общество. Така, както човекът се нуждае от развитие. Свободният човешки дух следва своите пориви независимо от обстятелствата, независимо от страховете и инертността. Лудите са тези, които променят нашия свят, защото те познават единствено искрената вяра в истината. Лудите увличат, вдъхновяват, променят, разрушават и пак създават. Извисяването на човешкия дух е немислимо без доза „лудост”. Светът всеки ден се променя заради един луд. Един луд, който последвайки свeтлината на своите копнежи, е придобил смелостта да извърши нещо, да остави следа. И да създаде своя свят.

2019-05-09T09:08:01+03:00
Patrizzia (Надежда Ангелова)

Благодаря, Иржи!

2019-05-01T11:02:33+03:00
Иржи (Ирина Филипова)

Ако не зададе тоя въпрос,Наде,хич нямаше да се сетя,а сега и аз се питам...Неизчерпаема си!

2019-05-01T10:43:20+03:00
Patrizzia (Надежда Ангелова)

Благодаря, Калина!

2019-05-01T10:27:00+03:00

Не е лудост 🇧🇬

Мойта лудост е тиха и скромна.
Няма възраст. Модерна, без пол.
Не е буря и бездна огромна.
Няма граници. Без бандерол.
Мойта лудост избива до лудост ...

ИнаКалина

Poetry

2019-05-13T07:03:40+03:00 664 4 7

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0