8 ene 2007, 20:02

Пиянство 

  Poesía
841 0 7

Пияна съм .

Ръцете ми докосват хладното.

Главата ми потъва в бялото

на плочките във банята.

Поредна нощ на угризения.

Признавам си

-човешка грешка съм.

От части своя

от части просто случила се

неизбежно.

Проклинам случването

на щастливците.

За себе си пак споря с плочките.

Те най-много знаят

Половината живот отмина

в запознаване,

но тях не ги смених,

оставих  ги

такива бели

и напукани,

ледени

-хладна длан във топло време.

Разделям ги поименно.

Така залъгвам себе си,

а може би признавам

Победена......

От кое

и от какво

Това са само страхове

и спомени

Разбъркани сред стари стихове,

между думите и запетаите.

Петната от кафе

по сивите албуми

и мътното в душата ми.

Разказвам им като на дете

-бавно,

леко,

шепотно.

И винаги почти успявам

да призная,

но краят,

той никога не се споделя,

остава...

Все нещо трябва да остава.

Поне във техните очи

не съм такава

 –незавършена,

най- често неразбрана.

Като картина

преди да се рисува

-чувстваш я ,

усещаш я в сърцето си,

целуваш цветовете маслени,

почти я виждаш,

познаваш я,

но пак я искаш...

...ала отвориш ли очи,

опиташ ли,

очите заболяват те

от грозната рисунка на стената.

Запарват тежките сълзи

потичат по познати  коловози,

а  тебе ти се иска

да можеше да бягаш на едно със вятъра.

Сърцето спря на миг от края

познало себе си,

но не в картината

а в огледалото на банята.

Пияна съм.

Да!Пияна....

От самотни утрини

и изтрезнели нощи,

от извратени истини

и човешки грешки.

 

© Киара Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • "...Пияна съм.
    Да!Пияна....
    От самотни утрини
    и изтрезнели нощи,
    от извратени истини
    и човешки грешки..."

    Страшно жестоко е това пиянство! Защото в тези мигове човек винаги пие сам, а започне ли - няма изтрезняване! И има само едно безкрайно рядко и безценно лекарство. Да те докоснат неочаквано с неподозирано силна и искрена обич! Пожелавам го на твоята героиня! Дано!
  • Поздравления за този стих, Киара!
  • "От самотни утрини

    и изтрезнели нощи,

    от извратени истини

    и човешки грешки."
    Имаш нужда от прегръдка Киара!
    А стихът наистина е много тежък!


  • страхотно е...
  • Невероятно е!!!
    Поздрави
  • тежък стих, хубав!
  • Много хубав стих със страхотен финал!!! Поздрави, Киара!!!
Propuestas
: ??:??