Пиянство
Пияна съм .
Ръцете ми докосват хладното.
Главата ми потъва в бялото
на плочките във банята.
Поредна нощ на угризения.
Признавам си
-човешка грешка съм.
От части своя
от части просто случила се
неизбежно.
Проклинам случването
на щастливците.
За себе си пак споря с плочките.
Те най-много знаят
Половината живот отмина
в запознаване,
но тях не ги смених,
оставих ги
такива бели
и напукани,
ледени
-хладна длан във топло време.
Разделям ги поименно.
Така залъгвам себе си,
а може би признавам
Победена......
От кое
и от какво
Това са само страхове
и спомени
Разбъркани сред стари стихове,
между думите и запетаите.
Петната от кафе
по сивите албуми
и мътното в душата ми.
Разказвам им като на дете
-бавно,
леко,
шепотно.
И винаги почти успявам
да призная,
но краят,
той никога не се споделя,
остава...
Все нещо трябва да остава.
Поне във техните очи
не съм такава
–незавършена,
най- често неразбрана.
Като картина
преди да се рисува
-чувстваш я ,
усещаш я в сърцето си,
целуваш цветовете маслени,
почти я виждаш,
познаваш я,
но пак я искаш...
...ала отвориш ли очи,
опиташ ли,
очите заболяват те
от грозната рисунка на стената.
Запарват тежките сълзи
потичат по познати коловози,
а тебе ти се иска
да можеше да бягаш на едно със вятъра.
Сърцето спря на миг от края
познало себе си,
но не в картината
а в огледалото на банята.
Пияна съм.
Да!Пияна....
От самотни утрини
и изтрезнели нощи,
от извратени истини
и човешки грешки.
© Киара All rights reserved.
