valiordanov (Валентин Йорданов)
1812 1469
30 may 2008, 7:43

Плач 

  Poesía » Otra
700 0 15
Отиде си, тъй както и дойде.
С любвеобилен поглед ме прониза.
Очите, впити в моето сърце,
не бих ги заменил за Мона Лиза.

Усмивката ти - мека тишина -
по вените ми топло преминава.
Споменът завръща радостта,
че този ангел лично го познавам.

Гласът ти като коледно звънче
в съзнанието нежничко припява.
Болят неосъзнати грехове,
които като язви в мен остават.

Аз слушам вече свойта самота
и буцата от болките преглъщам.
Ще те очаквам някога в съня,
там мога без проблем да те прегръщам.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??