valiordanov (Валентин Йорданов)
1801 1467
30.05.2008 г., 7:43 ч.

Плач 

  Поезия » Друга
679 0 15
Отиде си, тъй както и дойде.
С любвеобилен поглед ме прониза.
Очите, впити в моето сърце,
не бих ги заменил за Мона Лиза.

Усмивката ти - мека тишина -
по вените ми топло преминава.
Споменът завръща радостта,
че този ангел лично го познавам.

Гласът ти като коледно звънче
в съзнанието нежничко припява.
Болят неосъзнати грехове,
които като язви в мен остават.

Аз слушам вече свойта самота
и буцата от болките преглъщам.
Ще те очаквам някога в съня,
там мога без проблем да те прегръщам.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??