May 30, 2008, 7:43 AM

Плач

Poetry » Other

853 0 15

Отиде си, тъй както и дойде.
С любвеобилен поглед ме прониза.
Очите, впити в моето сърце,
не бих ги заменил за Мона Лиза.

Усмивката ти - мека тишина -
по вените ми топло преминава.
Споменът завръща радостта,
че този ангел лично го познавам.

Гласът ти като коледно звънче
в съзнанието нежничко припява.
Болят неосъзнати грехове,
които като язви в мен остават.

Аз слушам вече свойта самота
и буцата от болките преглъщам.
Ще те очаквам някога в съня,
там мога без проблем да те прегръщам.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

valshebnica (Боряна Събева)

Стихът ти топло премина през мен... толкова нежен и докосващ....Благодаря за удоволствието!

2008-06-16T11:21:20+03:00
red_rosse (Цвети Пеева)

"Споменът завръща радостта,
че този ангел лично го познавам."
...
"Ще те очаквам някога в съня,
там мога без проблем да те прегръщам."

!!!

2008-06-14T10:19:16+03:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

Разкошен стих...нежен и чувствен...
с обич, Валентин...възхитена съм.

2008-05-31T00:44:11+03:00
Harlequin (Ивайло Динков)

Много хубав стих, поздрави!

2008-05-31T00:09:37+03:00
doreto66 (Дора Павлова)

"Ще те очаквам някога в съня,
там мога без проблем да те прегръщам."

Прекрасен си, приятелю!
Много!

2008-05-30T17:01:09+03:00