18 jun 2016, 18:12

Плаж

  Poesía
469 0 1

                 ПЛАЖ

Жарко слънце пече без умора,

в тежък зной, край лазурно море,

спира времето, лее в простора

мараня из лилаво небе.

 

Плиска се само прозрачна вълничка,

писка и гларус, протяжно, без сила,

лекичък бриз от близка горичка

носи мирис на бор и смокиня.

 

И пясък горещ гъделичка нозете,

на бряг като пещ, надлъж и на шир,

девойка лежи, топлолюбещо цвете,

свети с усмивка в райския мир.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Александър Митков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...