18.06.2016 г., 18:12

Плаж

467 0 1

                 ПЛАЖ

Жарко слънце пече без умора,

в тежък зной, край лазурно море,

спира времето, лее в простора

мараня из лилаво небе.

 

Плиска се само прозрачна вълничка,

писка и гларус, протяжно, без сила,

лекичък бриз от близка горичка

носи мирис на бор и смокиня.

 

И пясък горещ гъделичка нозете,

на бряг като пещ, надлъж и на шир,

девойка лежи, топлолюбещо цвете,

свети с усмивка в райския мир.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александър Митков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...