18 июн. 2016 г., 18:12

Плаж

464 0 1

                 ПЛАЖ

Жарко слънце пече без умора,

в тежък зной, край лазурно море,

спира времето, лее в простора

мараня из лилаво небе.

 

Плиска се само прозрачна вълничка,

писка и гларус, протяжно, без сила,

лекичък бриз от близка горичка

носи мирис на бор и смокиня.

 

И пясък горещ гъделичка нозете,

на бряг като пещ, надлъж и на шир,

девойка лежи, топлолюбещо цвете,

свети с усмивка в райския мир.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Александър Митков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...