ПЛАЖ
Жарко слънце пече без умора,
в тежък зной, край лазурно море,
спира времето, лее в простора
мараня из лилаво небе.
Плиска се само прозрачна вълничка,
писка и гларус, протяжно, без сила,
лекичък бриз от близка горичка
носи мирис на бор и смокиня.
И пясък горещ гъделичка нозете,
на бряг като пещ, надлъж и на шир,
девойка лежи, топлолюбещо цвете,
свети с усмивка в райския мир.
© Александър Митков All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
