ПЛАЖ
Жарко слънце пече без умора,
в тежък зной, край лазурно море,
спира времето, лее в простора
мараня из лилаво небе.
Плиска се само прозрачна вълничка,
писка и гларус, протяжно, без сила,
лекичък бриз от близка горичка
носи мирис на бор и смокиня.
И пясък горещ гъделичка нозете,
на бряг като пещ, надлъж и на шир,
девойка лежи, топлолюбещо цвете,
свети с усмивка в райския мир.
© Александър Митков All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
