13 jun 2025, 18:42

Плажно чувство

332 0 1

Пясъкът беше още мокър, вятърът резлив,

а вълните, както винаги след буря – на верев.

Утрото, така лабилно с пурпурния си изгрев,

пак ме изкуши да насоча критично обектив.

 

В онзи ден, морето беше до съм коленете

на спасител с разрошен от вятъра перчем

и как исках да му кажа: „Господине, извинете!

Така ако свиркате, ще оглушеете съвсем!”.

 

Вълните се люлееха в една надпревара жива,

а после изчезваха в мрежа от солена пяна,

докато загорял масажист с усмивка закачлива

ваеше с ръце туристка след „нощна смяна”.

 

А там някъде, посред напиращата суматоха

на кръгозора бляскаво изумруден и вълнист,

снежнобели чайки за сутрешен флирт дойдоха

и се захласнаха по един юначен сърфист.

 

Така си спомних какво беше за мен морето,

когато още вярвах, че е плитко до коленете,

защото не бях потъвала в дълбините на времето,

за да узная колко точно са ми здрави раменете.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Весела Найденова Todos los derechos reservados

La obra participa en el concurso:

10 Puesto

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....