Jun 13, 2025, 6:42 PM

Плажно чувство

353 0 1

Пясъкът беше още мокър, вятърът резлив,

а вълните, както винаги след буря – на верев.

Утрото, така лабилно с пурпурния си изгрев,

пак ме изкуши да насоча критично обектив.

 

В онзи ден, морето беше до съм коленете

на спасител с разрошен от вятъра перчем

и как исках да му кажа: „Господине, извинете!

Така ако свиркате, ще оглушеете съвсем!”.

 

Вълните се люлееха в една надпревара жива,

а после изчезваха в мрежа от солена пяна,

докато загорял масажист с усмивка закачлива

ваеше с ръце туристка след „нощна смяна”.

 

А там някъде, посред напиращата суматоха

на кръгозора бляскаво изумруден и вълнист,

снежнобели чайки за сутрешен флирт дойдоха

и се захласнаха по един юначен сърфист.

 

Така си спомних какво беше за мен морето,

когато още вярвах, че е плитко до коленете,

защото не бях потъвала в дълбините на времето,

за да узная колко точно са ми здрави раменете.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Весела Найденова All rights reserved.

The work is a contestant:

10 place

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...