13.06.2025 г., 18:42

Плажно чувство

330 0 1

Пясъкът беше още мокър, вятърът резлив,

а вълните, както винаги след буря – на верев.

Утрото, така лабилно с пурпурния си изгрев,

пак ме изкуши да насоча критично обектив.

 

В онзи ден, морето беше до съм коленете

на спасител с разрошен от вятъра перчем

и как исках да му кажа: „Господине, извинете!

Така ако свиркате, ще оглушеете съвсем!”.

 

Вълните се люлееха в една надпревара жива,

а после изчезваха в мрежа от солена пяна,

докато загорял масажист с усмивка закачлива

ваеше с ръце туристка след „нощна смяна”.

 

А там някъде, посред напиращата суматоха

на кръгозора бляскаво изумруден и вълнист,

снежнобели чайки за сутрешен флирт дойдоха

и се захласнаха по един юначен сърфист.

 

Така си спомних какво беше за мен морето,

когато още вярвах, че е плитко до коленете,

защото не бях потъвала в дълбините на времето,

за да узная колко точно са ми здрави раменете.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Весела Найденова Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

10 място

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...