16 jun 2007, 12:53

Плакала сьм

  Poesía
733 0 2
 Да,  плакала съм, още плача,
 сълзите си, пролятите, не крия,
 дори вьв хорските очи да бъда слаба,
 знаеш ли, не ме интересува.

 Да, плакала съм, още плача,
 тя, мъката, опека ми е вечна,
 все идва и прегръща ме във полумрака,
 но сърцето ми така и не потрепва.

 Да, плакала съм, още плача,
 за теб, за любовта най-вече,
 разбрала, радостта е еднократна,
 а болката остава и навеки.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивето Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • изпитала си любов,познала си любовта,това не е малко...продължавай да пишеш,браво!
  • Ще отмине болката Иве,но запази споменът в сърцето!
    Поздрави и усмивки!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...