Плакала сьм
сълзите си, пролятите, не крия,
дори вьв хорските очи да бъда слаба,
знаеш ли, не ме интересува.
Да, плакала съм, още плача,
тя, мъката, опека ми е вечна,
все идва и прегръща ме във полумрака,
но сърцето ми така и не потрепва.
Да, плакала съм, още плача,
за теб, за любовта най-вече,
разбрала, радостта е еднократна,
а болката остава и навеки.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ивето Все права защищены