16 июн. 2007 г., 12:53

Плакала сьм

734 0 2
 Да,  плакала съм, още плача,
 сълзите си, пролятите, не крия,
 дори вьв хорските очи да бъда слаба,
 знаеш ли, не ме интересува.

 Да, плакала съм, още плача,
 тя, мъката, опека ми е вечна,
 все идва и прегръща ме във полумрака,
 но сърцето ми така и не потрепва.

 Да, плакала съм, още плача,
 за теб, за любовта най-вече,
 разбрала, радостта е еднократна,
 а болката остава и навеки.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивето Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • изпитала си любов,познала си любовта,това не е малко...продължавай да пишеш,браво!
  • Ще отмине болката Иве,но запази споменът в сърцето!
    Поздрави и усмивки!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...