Jun 16, 2007, 12:53 PM

Плакала сьм

  Poetry
731 0 2
 Да,  плакала съм, още плача,
 сълзите си, пролятите, не крия,
 дори вьв хорските очи да бъда слаба,
 знаеш ли, не ме интересува.

 Да, плакала съм, още плача,
 тя, мъката, опека ми е вечна,
 все идва и прегръща ме във полумрака,
 но сърцето ми така и не потрепва.

 Да, плакала съм, още плача,
 за теб, за любовта най-вече,
 разбрала, радостта е еднократна,
 а болката остава и навеки.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивето All rights reserved.

Comments

Comments

  • изпитала си любов,познала си любовта,това не е малко...продължавай да пишеш,браво!
  • Ще отмине болката Иве,но запази споменът в сърцето!
    Поздрави и усмивки!

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...