Пламнина
633
0
0
Пристъпвам по зеления килим,
извезан от роса и самота.
Потръпвам от докосване на дим,
допира на рокли от мъгла.
Хълма е надвиснал като стряха,
отдолу съм под негова закрила.
Към мен лети единствено размаха,
на древна, безконечна сила.
Гора от птици, сляти в синхрон
се спусна, за да улови лъчите.
В блясък пламна сгушения склон
и върна стара волност на мечтите.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Серафим Аянски Todos los derechos reservados
