May 23, 2023, 7:47 PM

Пламнина 

  Poetry » Landscape
158 0 0

Пристъпвам по зеления килим,

извезан от роса и самота.

Потръпвам от докосване на дим,

допира на рокли от мъгла.

 

Хълма е надвиснал като стряха,

отдолу съм под негова закрила.

Към мен лети единствено размаха,

на древна, безконечна сила.

 

Гора от птици, сляти в синхрон

се спусна, за да улови лъчите.

В блясък пламна сгушения склон

и върна стара волност на мечтите.

© Серафим Аянски All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??