Пламнина

Пристъпвам по зеления килим,

извезан от роса и самота.

Потръпвам от докосване на дим,

допира на рокли от мъгла.

Хълма е надвиснал като стряха,

отдолу съм под негова закрила.

Към мен лети единствено размаха,

на древна, безконечна сила.

Гора от птици, сляти в синхрон

се спусна, за да улови лъчите.

В блясък пламна сгушения склон

и върна стара волност на мечтите.