Пламък
ПЛАМЪК
Очите ти са пламъкът
на въглени, догарящи в пещта,
а скулите ти - вечната утеха.
Когато в малката изгаряща тъма
докосваш ме, завинаги
потъвам в самота.
Очите ти са въглени,
изгарят моите очи.
Потапяме се в облака
от прах на истини
и тихо вятърът нашепва:
"Аз и ти ще търсим
Бог във самота."
Небето ми нашепва любовта,
земята ме ограбва ден по ден.
Обичам те, не искам тишина,
обичай ме, ще видя
огъня във моята душа.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Елеонора Миладинова Todos los derechos reservados
