ЕлеМилверн (Елеонора Миладинова) ЕлеМилверн (Елеонора Миладинова)
34
Oct 18, 2007, 11:23 PM

Пламък

  Poetry
1.2K 0 6

        ПЛАМЪК
  
  Очите ти са пламъкът
  на въглени, догарящи в пещта,
  а скулите ти - вечната утеха.
  Когато в малката изгаряща тъма
  докосваш ме, завинаги
  потъвам в самота.


  Очите ти са въглени,
  изгарят моите очи.
  Потапяме се в облака
  от прах на истини
  и тихо вятърът нашепва:
  "Аз и ти ще търсим
  Бог във самота."


  Небето ми нашепва любовта,
  земята ме ограбва ден по ден.
  Обичам те, не искам тишина,
  обичай ме, ще видя
  огъня във моята душа.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елеонора Миладинова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0