Oct 18, 2007, 11:23 PM

Пламък 

  Poetry
828 0 6

        ПЛАМЪК
  
  Очите ти са пламъкът
  на въглени, догарящи в пещта,
  а скулите ти - вечната утеха.
  Когато в малката изгаряща тъма
  докосваш ме, завинаги
  потъвам в самота.


  Очите ти са въглени,
  изгарят моите очи.
  Потапяме се в облака
  от прах на истини
  и тихо вятърът нашепва:
  "Аз и ти ще търсим
  Бог във самота."


  Небето ми нашепва любовта,
  земята ме ограбва ден по ден.
  Обичам те, не искам тишина,
  обичай ме, ще видя
  огъня във моята душа.

© Елеонора Миладинова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??