ПЛАМЪК
Очите ти са пламъкът
на въглени, догарящи в пещта,
а скулите ти - вечната утеха.
Когато в малката изгаряща тъма
докосваш ме, завинаги
потъвам в самота.
Очите ти са въглени,
изгарят моите очи.
Потапяме се в облака
от прах на истини
и тихо вятърът нашепва:
"Аз и ти ще търсим
Бог във самота."
Небето ми нашепва любовта,
земята ме ограбва ден по ден.
Обичам те, не искам тишина,
обичай ме, ще видя
огъня във моята душа.
© Елеонора Миладинова Все права защищены