ЕлеМилверн (Елеонора Миладинова)
34 158
18.10.2007 г., 23:23 ч.

Пламък 

  Поезия
921 0 6

        ПЛАМЪК
  
  Очите ти са пламъкът
  на въглени, догарящи в пещта,
  а скулите ти - вечната утеха.
  Когато в малката изгаряща тъма
  докосваш ме, завинаги
  потъвам в самота.


  Очите ти са въглени,
  изгарят моите очи.
  Потапяме се в облака
  от прах на истини
  и тихо вятърът нашепва:
  "Аз и ти ще търсим
  Бог във самота."


  Небето ми нашепва любовта,
  земята ме ограбва ден по ден.
  Обичам те, не искам тишина,
  обичай ме, ще видя
  огъня във моята душа.

© Елеонора Миладинова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??