Пламък
ПЛАМЪК
Очите ти са пламъкът
на въглени, догарящи в пещта,
а скулите ти - вечната утеха.
Когато в малката изгаряща тъма
докосваш ме, завинаги
потъвам в самота.
Очите ти са въглени,
изгарят моите очи.
Потапяме се в облака
от прах на истини
и тихо вятърът нашепва:
"Аз и ти ще търсим
Бог във самота."
Небето ми нашепва любовта,
земята ме ограбва ден по ден.
Обичам те, не искам тишина,
обичай ме, ще видя
огъня във моята душа.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елеонора Миладинова Всички права запазени
