Как те искам за себе си, истино!
Без фанфари и тежки сълзѝ,
сред огньовете буйни пречистена
и без сянка, която пълзи!
Как те искам за мое светилниче
в този свят до край потъмнен!
Ти си пламък във старо кандилниче
и си факлата в днешния ден.
Как те искам, подобно на вятъра,
смело влязла в прозорец на храм!
Всички мисли, подобно на ятото,
все на тебе със вяра да дам! ...