Пламък от истина
Как те искам за себе си, истино!
Без фанфари и тежки сълзѝ,
сред огньовете буйни пречистена
и без сянка, която пълзи!
Как те искам за мое светилниче
в този свят до край потъмнен!
Ти си пламък във старо кандилниче
и си факлата в днешния ден.
Как те искам, подобно на вятъра,
смело влязла в прозорец на храм!
Всички мисли, подобно на ятото,
все на тебе със вяра да дам!
Как те искам до бяло пречистена
да не гледаш вечно тревожна.
Нека има пътека сред истина!
А дали? Дали се възможна?!
Детелина И. Стефанова 🍀✍️
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Детелина Стефанова Всички права запазени
