6.10.2024 г., 15:34

Пламък от истина

491 1 3

Как те искам за себе си, истино! 

Без фанфари и тежки сълзѝ,

сред огньовете буйни пречистена 

и без сянка, която пълзи!

 

Как те искам за мое светилниче

в този свят до край потъмнен!

Ти си пламък във старо кандилниче 

и си факлата в днешния ден.

 

Как те искам, подобно на вятъра, 

смело влязла в прозорец на храм! 

Всички мисли, подобно на ятото, 

все на тебе със вяра да дам! 

 

Как те искам до бяло пречистена

да не гледаш вечно тревожна.

Нека има пътека сред истина!

А дали? Дали се възможна?!

 

Детелина И. Стефанова 🍀✍️

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Детелина Стефанова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...