Oct 6, 2024, 3:34 PM

Пламък от истина

488 1 3

Как те искам за себе си, истино! 

Без фанфари и тежки сълзѝ,

сред огньовете буйни пречистена 

и без сянка, която пълзи!

 

Как те искам за мое светилниче

в този свят до край потъмнен!

Ти си пламък във старо кандилниче 

и си факлата в днешния ден.

 

Как те искам, подобно на вятъра, 

смело влязла в прозорец на храм! 

Всички мисли, подобно на ятото, 

все на тебе със вяра да дам! 

 

Как те искам до бяло пречистена

да не гледаш вечно тревожна.

Нека има пътека сред истина!

А дали? Дали се възможна?!

 

Детелина И. Стефанова 🍀✍️

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Детелина Стефанова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...