20 may 2009, 23:08

Пламък от миналото 

  Poesía » Filosófica
484 0 5
Морето се вълнува, сякаш лети.
Призрачни стъпки, сякаш вали.
Натежали клони от нашите мечти,
свири вятърът, но сякаш мълчи.
Вслушай се в спомена и тихо се замисли
как някой за теб там някъде тъжи.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йоана Иванова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??