20.05.2009 г., 23:08

Пламък от миналото

609 0 5

Морето се вълнува,  сякаш лети.

Призрачни стъпки, сякаш вали.

Натежали клони от нашите мечти,

свири вятърът, но сякаш мълчи.

Вслушай се в спомена и тихо се замисли

как някой за теб там някъде тъжи.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йоана Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Тука са много ограничени горките.. Неискат да публикуват, защото небило поезия ? А смислените думи,мисли и разсъждения какво са ? ЕСе ???? Или съчинение разсъждение ? май неможете да разберете за какво ИДЕ реч :Х
  • Bravo, mn trogatelno stih4e
  • Добре Заварили на всички... много тъпо че само по едно мога да публикувам на ден ...
  • Добре дошла, Йоана!
  • Ще те послушам

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...