20.05.2009 г., 23:08 ч.

Пламък от миналото 

  Поезия » Философска
417 0 5

Морето се вълнува,  сякаш лети.

Призрачни стъпки, сякаш вали.

Натежали клони от нашите мечти,

свири вятърът, но сякаш мълчи.

Вслушай се в спомена и тихо се замисли

как някой за теб там някъде тъжи.

© Йоана Иванова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Тука са много ограничени горките.. Неискат да публикуват, защото небило поезия ? А смислените думи,мисли и разсъждения какво са ? ЕСе ???? Или съчинение разсъждение ? май неможете да разберете за какво ИДЕ реч :Х
  • Bravo, mn trogatelno stih4e
  • Добре Заварили на всички... много тъпо че само по едно мога да публикувам на ден ...
  • Добре дошла, Йоана!
  • Ще те послушам
Предложения
: ??:??