Пламък от миналото

Poetry » Philosophical

613 0 5

Морето се вълнува, сякаш лети.

Призрачни стъпки, сякаш вали.

Натежали клони от нашите мечти,

свири вятърът, но сякаш мълчи.

Вслушай се в спомена и тихо се замисли

как някой за теб там някъде тъжи.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

josefina (Йоана Иванова)

Тука са много ограничени горките.. Неискат да публикуват, защото небило поезия ? А смислените думи,мисли и разсъждения какво са ? ЕСе ???? Или съчинение разсъждение ? май неможете да разберете за какво ИДЕ реч :Х

2009-06-03T20:29:39+03:00
danieline (Диди)

Bravo, mn trogatelno stih4e

2009-05-22T21:04:38+03:00
josefina (Йоана Иванова)

Добре Заварили на всички... много тъпо че само по едно мога да публикувам на ден ...

2009-05-21T12:28:01+03:00
Жулли (Юлия Димитрова)

Добре дошла, Йоана!

2009-05-21T00:39:34+03:00
NewClearFear (Георги Димов)

Ще те послушам

2009-05-20T23:17:24+03:00

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0