May 20, 2009, 11:08 PM

Пламък от миналото

610 0 5

Морето се вълнува,  сякаш лети.

Призрачни стъпки, сякаш вали.

Натежали клони от нашите мечти,

свири вятърът, но сякаш мълчи.

Вслушай се в спомена и тихо се замисли

как някой за теб там някъде тъжи.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йоана Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Тука са много ограничени горките.. Неискат да публикуват, защото небило поезия ? А смислените думи,мисли и разсъждения какво са ? ЕСе ???? Или съчинение разсъждение ? май неможете да разберете за какво ИДЕ реч :Х
  • Bravo, mn trogatelno stih4e
  • Добре Заварили на всички... много тъпо че само по едно мога да публикувам на ден ...
  • Добре дошла, Йоана!
  • Ще те послушам

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...