Пламък от миналото
Морето се вълнува, сякаш лети.
Призрачни стъпки, сякаш вали.
Натежали клони от нашите мечти,
свири вятърът, но сякаш мълчи.
Вслушай се в спомена и тихо се замисли
как някой за теб там някъде тъжи.
© Йоана Иванова All rights reserved.
