Пламък от миналото

20 мая 2009 г., 23:08

Поэзия » Философская

485 0 5

Морето се вълнува, сякаш лети.
Призрачни стъпки, сякаш вали.
Натежали клони от нашите мечти,
свири вятърът, но сякаш мълчи.
Вслушай се в спомена и тихо се замисли
как някой за теб там някъде тъжи.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Пламък от миналото

Искате да прочетете повече?

Предложения