26 ago 2010, 22:41

Пластелин § Глина

  Poesía
932 0 3

 

Пластелинено

 

Колесницата препуска,

а в насрещното платно –

пластелинено семейство –

количка с бебе, мама, татко - все едно,

че някой там нарочно ги е залепил,

за да ми припомни,

какво съзнанието ми не иска да прегази, да затисне,

с излязлото от пътя колело.

 

&

 

Глинено

 

Малко глинено човече

влиза в стаята ми вечер,

къса страниците на деня,

пуска щорите и прожектира филм,

за който мисля, че е сън.

И изпълнявам всички роли

на очакваните хора;

на онези, другите, които,

знам, че само в тъмното ги виждам вече -

само ако се превърна в малко глинено човече.

 

2007 г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Невена Григорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....