Пластелин § Глина

Aug 26, 2010, 10:41 PM

Poetry

667 0 3

Пластелинено

Колесницата препуска,

а в насрещното платно –

пластелинено семейство –

количка с бебе, мама, татко - все едно,

че някой там нарочно ги е залепил,

за да ми припомни,

какво съзнанието ми не иска да прегази, да затисне,

с излязлото от пътя колело.

Глинено

Малко глинено човече

влиза в стаята ми вечер,

къса страниците на деня,

пуска щорите и прожектира филм,

за който мисля, че е сън.

И изпълнявам всички роли

на очакваните хора;

на онези, другите, които,

знам, че само в тъмното ги виждам вече -

само ако се превърна в малко глинено човече.

2007 г.

Please sign in with your account so you can comment and vote.