26.08.2010 г., 22:41

Пластелин § Глина

933 0 3

 

Пластелинено

 

Колесницата препуска,

а в насрещното платно –

пластелинено семейство –

количка с бебе, мама, татко - все едно,

че някой там нарочно ги е залепил,

за да ми припомни,

какво съзнанието ми не иска да прегази, да затисне,

с излязлото от пътя колело.

 

&

 

Глинено

 

Малко глинено човече

влиза в стаята ми вечер,

къса страниците на деня,

пуска щорите и прожектира филм,

за който мисля, че е сън.

И изпълнявам всички роли

на очакваните хора;

на онези, другите, които,

знам, че само в тъмното ги виждам вече -

само ако се превърна в малко глинено човече.

 

2007 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Невена Григорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...